Sponsor logo
banner

Стереотипи за ромите: митове и реалности

Приказка за Апартейда

Имало едно време една красива страна, в която живеели бели и черни хора. Белите управлявали, а черните се подчинявали. Белите контролирали властта и парите, черните вършели черната работа. Белите имали къщи в най-хубавите квартали, черните били натикани в най-лошите гета. И все пак, черните трябвало да плащат данъци наравно с белите и да се държат възпитано. Отгоре на всичко в черните гета постоянно умирали хора, защото лекарите отказвали да влизат там. Разбира се, белите телевизии не съобщавали за тези случаи. По белите телевизии показвали само пукнати бели глави. Белите все повече се ядосвали и повтаряли, че черните имат само права, но не и задължения, докато един ден черните не решили наистина да си поискат  правата.

Това не е приказка, това e „апартейд”. Черните африканци в Южна Африка са живяли така до 1990 г., когато режимът на апартейд е отменен и Нелсън Мандела е освободен от затвора. По ирония на съдбата през същата година в България се провеждат първите демократични избори след комунизма и народът започва да вярва, че равенството, свободата и братството най-сетне са дошли и у нас без значение кой какъв цвят на кожата има. Дали наистина стана така?

Двадесет и четири години след демократичните промени България има министър на здравеопазването, който твърди, че в ромските квартали лекари трябва да влизат само с полиция. Нещо ужасно трябва да се е случило през тези години с междуетническите отношения, щом се е стигнало до такава враждебност между лекари и роми. Със сигурност обаче това не важи само за ромските квартали, проблемът е много по-дълбок. Тогава защо министър Петър Москов се спира на ромите? И как това  кореспондира с принципите на Реформаторския блок, който го излъчи за министър на здравеопазването?

Достатъчно е да прочетем какво пише в програмния документ „Начала за обединение на Реформаторския блок”. Според този документ реформаторите са за пряка демокрация при взимането на решения и се противопоставят остро на опитите да бъде разделяна българската нация по етнически принцип. Ако министър Москов искаше да прави пряка демокрация той щеше да организира дебати в ромските квартали за проблемите с бързата помощ, но изглежда неговата демократична душа не може да прекрачи границата на махалата – един напълно чужд и далечен свят за човек, расъл на централната столична улица „Хан Крум”. Явно, доктор Москов не осъзнава, че третирането по различен начин на дадена група пациенти, само защото живеят в ромски квартал, а не в центъра на София, е крещящ пример за дискриминация. Ясно е, че този начин на мислене няма нищо общо със заявените ценности на Реформаторския блок.

Може би Москов е тръгнал да изпълнява програмата на партньорите от Патриотичния фронт? В предизборната програма, с която влязоха в парламента, се говори за премахване на „циганските гета” и за създаване „с минимални средства на отделни селища извън големите населени места в пустеещ държавен фонд”, т.е. на още по-големи гета, но далеч от градовете. Там, според патриотите трябвало да има „денонощно полицейско присъствие”. Сигурно тогава линейките на бърза помощ ще могат спокойно да влизат в гетото, което ще бъде перманентно окупирано от полиция, също като окупираните палестински територии в Западния бряг и ивицата Газа. Това ли иска потомственият демократ и потомствен лекар Петър Москов, а ще поеме ли отговорност за последствията от такава политика? Ако не се справи полицията какво ще последва – армията ли?

Историята на ЮАР показва, че в подобни случаи репресивният апарат не решава, а създава още по-големи проблеми. По време на апартейда в Йоханесбург на 1000 бели се падат средно по дванадесет болнични легла, а в черното гето Совето на 1000 черни се падат по-малко от две легла. Един лекар обслужва средно по 330 бели пациенти и по 91,000 черни пациенти. Не е трудно да отгатнем как са посрещали белите лекари в гетото и какво е било качеството на медицинското обслужване, но в един момент там наистина било въведено военно положение от управляващите с аргументи, близки до аргументите на здравния министър Москов.     

Опитът на министъра да симулира консултации, след като официално му беше поискана оставката в парламента, също не е в унисон с демократичните практики. Срещата на министър Москов с неправителствени организации на 10 декември започна със скандал между участниците. Оказа се, че част от поканените НПО, като „Амалипе” и „Свят без граници” са били финансирани от самото Министерство на здравеопазването по „Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария”. И точно тези организации са там, за да защитят донора си министър Москов и да предложат отново услугите си на властта. Още по-скандално е предложението на някои организации здравните медиатори в ромските квартали да станат бодигардове на лекарите от бърза помощ.

Никак не е мъжествено здравният министър да се крие зад здравните медиатори и върху тях да се прехвърля отговорността за колабиралата здравна система в България. Ако това е здравната реформа на реформаторите, то по-добре изобщо да няма реформа, защото шегата на министър Москов в парламента за ромите антифашисти може да се превърне в реалност. Пред доктор Петър Москов има две възможности. Той трябва да избере дали иска да бъде запомнен като министъра, въвел официално апартейда в българското здравеопазване или като демократично мислещ човек, който не робува на расови предразсъдъци, а на Хипократовата клетва.

 Орхан Тахир

*Тази статия беше написана по молба на водещ български ежедневник, но впоследствие редакцията на вестника отказа да я публикува. 

Следващите 10 години. Какво ни очаква след "Интеграцията"? Част Първа

Пиша тази статия в отговор на хората, които ме питат какво трябва да правим след Катуница, Аспарухово, Гърмен и Орландовци. Има два въпроса, на които спешно трябва да си отговорим: Пред какво сме изправени? Какво можем да направим оттук нататък? В първата част на моя анализ ще се опитам да отговоря на първия въпрос.

Пред какво сме изправени?

Двадесет и шест години след настъпването на демокрацията у нас се утвърждава мнението, че ромската интеграция се е провалила. Краят на „включването” на ромите беше маркиран от конфликта в Катуница през 2011 г. и последвалите анти-ромски протести. След Катуница влязохме в пост-интеграционен период, на който ще се спра по-подробно в следващата част.

Всички приети към 2005 г. стратегически документи за ромска интеграция са със срок на изпълнение 2015 г., в съответствие с Десетилетието на ромското включване. Един от най-важните документи, засягащ ромските квартали е Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите в България 2005-2015[1]. Според тази програма очакваните резултати са „благоустроени квартали в населените места и подобрен жизнен стандарт на ромите в Република България” – това е трябвало да видим през 2015 г. В програмата са заложени инвестиционни мерки, мерки за подкрепа и предложения за законодателни промени с цел „узаконяване на съществуващите строежи”, предприемане на мерки „част от съществуващия общински жилищен фонд да бъде приспособен към нуждите на ромите”, както и да бъде обсъдено „в краткосрочен план предоставянето на правото на строеж (безвъзмездно или възмездно)” на нуждаещите се хора. Предвиждат се изменения в Закона за устройство на териториите, Закона за устройството на държавния бюджет и Закона за общинския дълг.

 

Общата стойност на програмата за 10 години е 1,26 милиарда лева. Парите e трябвало да дойдат от държавния бюджет, от общинските бюджети и от Структурните фондове на Европейския съюз. Условията и редът за разпределяне на средствата по общини се определя от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. 

Координацията се осъществява от Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографските (сега интеграционните) въпроси. Оценката на изпълнението се извършва от Министерския съвет, т.е. той сам оценява себе си.

Тази програма е приета от правителството на тройната коалиция - БСП, НДСВ и ДПС. През 2015 г. отчет за изпълнението на Програмата трябва да даде правителството на ГЕРБ, Реформаторския блок, АБВ и Патриотичния фронт, в лицето на премиера Бойко Борисов, министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова, министъра на финансите Владислав Горанов, председателя на НССЕИВ и вицепремиер Ивайло Калфин. Към настоящия момент никой не е поискал от тези хора такъв отчет.

 

Оказва се, че когато циганинът не спазва задълженията си трябва да бъде сурово наказан, а когато цяло правителство не спазва задълженията си няма кой да го накаже

Ето как, събарянето на къщи в Гърмен, което ще продължи и на други места, е тясно свързано с въпроса за изпълнението на ангажиментите на управляващите. През изминалия десетгодишен период правителствата и общините са разполагали с достатъчно пари от европейските фондове. Моят личен опит на местно ниво показва, че

И в момента много български общини усвояват и отчитат пари за ромска интеграция, за които местните роми не знаят нищо 

Стигаме до следващия важен въпрос – могат ли виновните за това положение да ни измъкнат от него? Отговорът е НЕ. Години наред те са живяли от статуквото. Истината е, че сегашните управници създадоха най-здравия обръч от сдружения, фондации и фирми за усвояване на европейски и американски пари. Точно тези организации бяха впрегнати за написването на Националната стратегия за интегриране на ромите за следващия период 2012-2020 г., която съдържа редица спорни моменти. Всички други партии са мълчаливи съучастници в тази схема. Това няма как да стане без съгласието на онези, които дават парите. За тези хора ромите от махалите са таргет група, целева група, избиратели, "материал" 

Кукловодите от българската олигархия отдавна яхнаха големите ромски квартали    

През 2011 г. на пресконференция на ДСБ, Иван Костов ясно каза, че ГЕРБ води битка за контрола над ромските босове в махалите. На въпроса кой има интерес от етническото напрежение в България той даде следния отговор:

„ГЕРБ имат сметка от раздухване на това етническо напрежение и този политически екстремизъм, защото всички теми за краха на сигурността на хората, за краха на политиката за отразяване на кризата, всички обещания на ГЕРБ, които в момента трябва да се дебатират са забравени. Това е причината, защото когато има етническо напрежение, тъй като това е процес свързан с националната сигурност, той така или иначе измества в съзнанието на хората и бедността, и липсата на работа, и спадналите доходи, и обезценяващите се пенсии, всичко отива на заден план”[2].

Това разбира се, не попречи на наследника на Костов, Радан Кънев да вкара Реформаторския блок в обща коалиция на позора с ГЕРБ и фашистите[3].

Отговорът на първия основен въпрос, пред какво сме изправени – изправени сме пред институционален расизъм

През 60-те години на XX век борецът за права на чернокожите в Америка Стоукли Кармайкъл дефинира този вид расизъм като „колективен провал на една организация да осигури подходящо и професионално обслужване на хора, заради техния цвят на кожата, култура или етническа принадлежност”[4]. Има се предвид целенасочен провал на държавата, университетите, училищата, болниците, корпорациите, когато става дума за едно малцинство. Този расизъм у нас не се ограничава до изказвания срещу ромите в парламента - това е само върхът на айсберга

Ромите усещат институционалния расизъм върху себе си ежедневно от страна на лекари, учители, социални работници, работодатели, кметове, полицаи, журналисти

Тревожно е, че мнозинството от позиционираните роми също стават част от системата на институционалния расизъм. Независимо дали става дума за висшисти, назначени в държавни и международни институции или за ромски мутри, назначени да контролират гетата. Тези „успели роми” са силно зависими и се активират само под натиска на началниците, донорите или органите на реда. Най-пресният пример е Гърмен - първите реакции на назначения ромски "елит" идват след почти месец гробно мълчание. Вместо елит се оказва, че имаме анти-елит. Така стигаме до основния извод от първата част на анализа

 

Системата на институционалния расизъм си е отгледала прослойка от роми, които са зависими от нея и са готови да я защитават. Това е цената, която те плащат, за да бъдат „успели роми” в България. Следователно, имаме не един, а два противника - системата и нейните защитници.  

Орхан Тахир

Следва продължение...

[1] http://www.strategy.bg/StrategicDocuments/View.aspx?lang=bg-BG&Id=433

 

[2] Пресконференция на Националното ръководство на ДСБ на 3 октомври 2011 г. http://dsb.bg/bg/blogs/article/2945 

 

[3] Партиите НФСБ и ВМРО, които основаха Патриотичния фронт бяха определени като „фашистки политически партии” в Петия мониторингов доклад на Европейската комисия за борба срещу расизма и нетолерантността, приет на 19 юни 2014 г. http://www.coe.int/t/dghl/monitoring/ecri/Country-by-country/Bulgaria/Bulgaria_CBC_en.asp

 

[4] Sheffield Online Papers in Social Research, University of Sheffield, p.12. Retrieved 20 June 2006